Пътят на коприната, който обедини половината свят


Какво е Пътят на коприната?

Пътят на коприната е търговски маршрут – или мрежа от търговски маршрути – който през древността свързва Китай със Запада. Името „Пътя на коприната“ е измислено едва през 19 век, но маршрутите, за които се отнася, възникват още около 2 век пр. н. е.

Как възниква Пътят на коприната?

През 138 г. пр. н. е. китайският император изпраща пратеник на име Джан Цян, който да осъществи контакт с племенна група в Централна Азия. Когато Джан пристига, той е заловен и държан като затворник в продължение на няколко години, но в крайна сметка е освободен и се връща в Китай, където разказва, наред с други неща, за великолепните арабски коне, които е видял по време на плена си.

Китайските власти искат да се сдобият тези коне и така започва процес на търговия на дълги разстояния с Централна Азия. Междувременно от запад Централна Азия влиза в контакт с европейските цивилизации, първоначално чрез завоеванията на Александър Велики, който стига чак до Индия през 4 век пр. н. е.

По-късно разрастващата се Римска империя ще да доминира в региона и така възникващият Път на коприната ще действа като мост между Изтока и Запада, през Централна Азия и Близкия Изток.

Защо се нарича „Пътят на коприната“?

Името е такова, защото коприната е една от ключовите стоки, с които се търгува по маршрута. Китайците са се научили как да произвеждат този луксозен материал от копринени буби, може би още през третото хилядолетие пр. н. е. и дълго време те са единствените хора, които могат да го произведат. Той е високо ценен от други цивилизации – особено от Древен Рим – и така се превръща в един от основните износи на Китай, както и във валутата, с която те често плащат за стоките, които им са необходими.

Името „Пътят на коприната“ обаче е малко подвеждащо, тъй като коприната е само един от многото различни стоки, които се търгуват по мрежата – това включва и други текстилни материи, благородни метали, подправки и кожи.

Как тези предмети пътуват по Пътя на коприната?

Пътят на коприната се простира на около 5-6000 километра, така че изключително малко хора биха изминали сами цялата му дължина. Обикновено стоките се пренасят от редица различни търговци, като са купувани и продавани няколко пъти по пътя. Самите търговци пътуват на групи, които понякога са от стотици хора, яздейки камили или коне или от време на време придвижвайки се и пеша. Някои предмети се пренасят и по море, тъй като се развиват и морски копринени пътища.

Само стоки ли пътуват по Пътя на коприната?

Съвсем не. Всъщност може би най-трайното наследство на Пътя на коприната е смесването на култури и идеи, което той улеснява значително. По пътя хората от много различни цивилизации се налага да се срещат помежду си и резултатите от това са изключителни. По-конкретно, религиите се разпространяват по пътя и по този начин, например, будизмът пътува от Индия до Китай. Различни технологии също се разпространяват по Пътя на коприната, включително китайските изобретения хартия и барут.

Кога приключи Пътят на коприната?

В края на средновековието пътят все още се използва и известният венециански изследовател Марко Поло пътува по него до Китай през 13 век (въпреки че историята му все по-често се поставя под въпрос от историците). Въпреки това, пътят започва да запада не след дълго поради различни причини, включително атаки срещу китайската империя и нарастването на европейските морски пътища на Изток.

В наши дни Пътят на коприната е популярен маршрут за туризъм, а политиците говорят за разработване на нови копринени пътища в Азия, за да се стимулира икономическият растеж на континента. Световната туристическа организация на ООН работи от 1993 г. за развитие на устойчив международен туризъм по маршрута с целта да насърчи мира и разбирателството. На 22 юни 2014 г. Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) обяви Пътя на коприната за обект на световното наследство на Конференцията за световното наследство през същата година.

 


2024, Всички права запазени. Политика за защита на личните данни